Вроденият мегаезофагус се среща по-рядко, свързан е с породата – т.е. чистопородните кучета са по-засегнати и се унаследява ( Great Dane, НОК, ирландски сетер, лабрадор, голдън ретривър, нюфаундленд, шар пей). При котките – сиамки.
Етиологията е слабо изяснена. Изследвания върху кучета с мегаезофагус сочат, че се причинява от дефект в аферентните пътища, а обратния път – от мозъка към мускулатурата е запазен. Освен това е запазена инервацията на сфинктерите, което доказва, че няма база за сравнение между мегаезофагуса при кучето и ахалазията при човека.
Колко ще живее пациента често зависи от грижите на стопаните, защото те са до края на живота – месеци и години. Прогнозата зависи и от степента на разширение на хранопровода. Когато е значително най-често се стига до усложнения – например аспирационна пневмония (попадането на стомашно съдържание в алвеолите води до моментална некроза поради ниското pH ).
Придобит идиопатичен мегаезофагус. Възраст – над 8 години, могат да заболеят както чистопородни кучета, така и кръстоски. Признаци – регургитация.
Стопаните често смятат, че кучето повръща. Как да различим регургитацията от повръщането? Регургитацията е свързана с храненето и настъпва минути до часове след него. При регургитацията няма саливация, гълтателни движения, напъване и контракции на коремната стена.
Най –подозрителната за мегаезофагус комбинация е регурдитация с кашлица. Кашлицата може да е свързана с чисто механичното притискане на белодробната тъкан от раздутия хранопровод. От друга страна, тя може да е симптом на най- честото усложнение от мегаезофагус – аспирационна пневмония. Всеки засегнат пациент е застрашен от внезапна смърт от аспирация и обструкция на дихателните пътища.
Загуба на тегло – въпреки запазения апетит кучето слабее. Това се дължи на неадекватния прием на храна – малко от нея достига стомаха. Няколко седмици след това следват усложненията - намален апетит и саливация – причината е прогресиращия езофагит. Той е свързан със силен дискомфорт при хранене. Получава се порочен кръг.
Клинично изследване - придобития мегаезофагус се манифестира със силна загуба на тегло. Мукопуролентното носно изтечение с треска свидетелстват за аспирационна пневмония. Аускултация – експираторни хрипове. Тест Valsava – положителен е когато езофагуса изпъкне отляво на шията. Генерализираната мускулна слабост и неврологичен дефицит е признак на миастения гравис като първично заболяване, с вторично възникнал мегаезофагус. Генерализираната мускулна атрофия с болка – към полимиозит като първично заболяване.
Диагностични изследвания:
- Рентгенография – красноречиво изследване – дори и нативна Rö на шията и гръдния кош е достатъчна. Вижда се разширения, изпълнен с въздух хранопровод. Може да се направи и контрастна Rö, но трябва да се има предвид опасността от аспирация на контраста. И обратното – при данни за аспирационна пневмония в анамнезата, винаги трябва да се включва мегаезофагус като диференциална диагноза.
- CBC и биохимия
Лечение - два вида:
- Идиопатичен мегаезофагус – нелечимо. Налага се промяна в хранителния режим, т.е. хранене в повдигнато на поне 45˚ положение на тялото. Не става въпрос за повдигане на главата на кучето, а на цялата предна половина на тялото! По този начин гравитацията спомага за преминаването на храната в стомаха. След нахранване кучето трябва да стои в тази позиция поне още 10 минути. Хранопроводът буквално никога не е напълно празен при мегаезофагус (задържаната храна дразни лигавицата и причинява възпаление ). Полезно е пациента да стои по 10 минути в повдигната позиция между храненията и особено преди сън.
- Консистенция на храната.Всяка консистенция има предимства и недостатъци. Трябва да се опитат всички, независимо какво е яло кучето дотогава и да се види коя се толерира най-добре.
Суха храна
Топки (кюфтета ) от консервирана храна. Топки от консервирана храна с добавена суха храна. Консервирана храна смляна на каша – преминава лесно в стомаха, но има и по-висок риск от аспирация.
Не се препоръчва даването на таблетки на кучета с мегаезофагус.
Лечение: обърнете се към вашият ветеринарен лекар.
Автор: Д-р Искра Георгиева
