Ветеринарна клиника

Трахеята свързва горните дихателни пътища (носна и устна кухина ) с долните (бронхи). Състои се от хрущяли с форма на буквата „с”, свързани един с друг посредством пръстеновидни лигаменти. Отворената част на хрущяла е дорзално разположена – m.dorsalis trachealis. Този строеж позволява максимална гъвкавост при движение на главата и максимална устойчивост при натиск. За да колабира трахеята е променена структурата на хрущялните пластини.

„Колапс на трахеята” е диагноза , която означава комбинация от отпуснат, широк и хипотоничен m.dorsalis trachealis и отслабени хрущялни пластини, които имат формата на купол (арка). Формата на трахеята е дорзовентрално сплесната.

Заболяването е описано за първи път от Dr. Baumann и Dr. Joan O’Brien през 1941 г. Защо за диагнозата са нужни проекции при вдишване и при издишване?

Колапса на трахеята настъпва поради промените в налягането. По време на пасивно издишване газовете излизат от белия дроб поради еластичното свиване на белодробната тъкан .Налягането в трахеята спада, а интраплевралното налягане се повишава.При нормално дишане колапс не настъпва. Обаче, при усилено издишване – кашлица, кихане, проба на Валсава , и др. условия на усилено излизане на въздух от алвеолите в малките бронхи – интраплевралното налягане силно се увеличава в сравнение с това в трахеята.В определена точка от дихателните пътища (която се мени) налягането е равно на интраплевралното. Тя се нарича Equal pressure point (EPP) или точка на изравнено налягане. Всяка част от торакалната трахея, която се намира рострално (към устата) от тази точка има тенденцията да колабира. От друга страна, всяка обструкция на дихателните пътища (бронхоконстрикция или акумулация на секрет ) причинява преместването на EPP към алвеолите, създавайки по-голям сегмент на интраторакален колапс на трахеята.

Или по-просто казано, ако колабиращият участък е в торакалната област, той колабира по време на издишване . Обратно , при вдишване интраплевралното налягане е отрицателно . Това е причината по време на вдишване торакалната част от трахеята да е силно отворена . В същото време налягането в шийния отдел на трахеята е отрицателно, което я кара да колабира ако е налице размекване на хрущяла (хондромалация ). Микроскопските промени в хрущяла са:

- Намален брой клетки – хондроцити;

- Хиалинния хрущял се превръща във фибринен;

- Намалено количество на калциеви йони, хондроитин сулфат, глюкопротеини и глюкозамингликани в хрущяла.

Етиологията на колапса на трахеята остава неизяснена. Съществуват няколко теории: генетична, хранителна, неврологична и инфламаторна.

Най-често страдат кучета от т.нар. “toy breeds“ – пудел, йоркшир териер, померан, болонки, мопсове, чихуахуа. Като възраст има двуфазово разпределение – колапса на трахеята се появява или при малки кученца или след 6-8 година. Повечето болни имат клиника дълго преди да бъдат заведени на лекар – от месеци до години ( средно 2 години ).

Главният признак е кашлица, която се предизвиква лесно – при ядене, пиене на вода или при дърпане на нашийника. Отначало е лека. С напредването на заболяването става силна, понякога със секрет, кашличен пароксизъм. Влошава се при възбуда или натоварване. За да облекчи състоянието си животното започва да избягва натоварванията. Колапса на трахеята в тежките случаи води до диспнея, цианоза, колапс, задъхване дори в спокойно състояние. Може да има данни за давене и гадене особено при ядене и пиене на вода. Колапса на трахеята в 30% от случаите се съпътства от парализа на ларингса – потенциално животозастрашаващо заболяване.

Клиничното изследване много често е без особености. Характерната кашлица се предизвиква лесно с палпация на трахеята, както и с хиперекстензия на атлантоокципиталната става (вдигане на главата). Евентуално могат да се палпират сплеснатите хрущялни пръстени в шийната област. Аускултация – може да са съвсем нормални, или да има свирещи звуци при съпътстващ хроничен бронхит. Сърдечни тонове – без особености. При хронична диспнея налягането в пулмоналната артерия се увеличава и сърцето се уврежда (cor pulmonale – десностранно увеличение ), стига се до забавено затваряне на трикуспидалната клапа и до разцепване на S₂. Диференциална диагноза: Брахицефален синдром, Инфекциозен трахеобронхит, Хроничен бронхит, Дирофилариоза, Кардиоваскуларно заболяване, Обструкция на трахеята.

Изследвания:

- Rö – LL. Трахеята трябва да има еднакъв диаметър по цялата си дължина и нарушенията на това правило са очевидни. Проекциите трябва да са 2 – при вдишване и издишване.

- Флуороскопия –най- добрия метод за диагностика, тъй като колапса на трахеята е динамичен процес.

- Трахеоскопия – отличен метод на диагностика , но и най-инвазивен за пациента. За 1 път е използвана за доказване колапса на трахеята през 1966 г. Има 4 степени на колапс на трахеята : I. леко отпускане на m. trachealis dorsalis 25 % намален лумен. II .50 % III .75 % IV . 100 % тотален колапс

Според степента се взема решение за метода на лечение и прогнозата. I степен –медикаментозно, II –III степен –хирургично, IV степен – лоша прогноза.

Препоръчитена е замяната на нашийника с нагръдник, както и редуциране на теглото.

д-р Искра Георгиева

Лечение: обърнете се към вашият ветеринарен лекар.