+ +359 2 836 85 80; +359 895 633 707
Кучешката бабезиоза (пироплазмозата) е важно, разпространено в целия свят трансмисивно заболяване, причинявано от хемопротозойни паразити от Род Babesia. Бабезиите предизвикват главно разрушаване на еритроцитите, като тежестта на заболяването може да варира от относително лека, до такава с фатален край. Въпреки, че хемолитичната анемия е отличителен белег на заболяването, има множество варианти на протичане, включващи усложнения в различни органи.
1.Етиология: / Кучета /
Причинителите при бабезиозата по кучетата в нашата страна са два протозойни паразита – Babesia canis и Babesia gibsoni. B.canis е крушовиден микроорганизъм с големина 2.4 х 5 µ m. , който се среща самостоятелно или по двойки в еритроцитите. Има широко географско разпространение, включващо по-голямата част от Южна Европа, Азия, Северна, Централна и Южна Америка. фигура 1.
1.Етиология: / Кучета /
Причинителите при бабезиозата по кучетата в нашата страна са два протозойни паразита – Babesia canis и Babesia gibsoni.B.canis е крушовиден микроорганизъм с големина 2.4 х 5 µ m. , който се среща самостоятелно или по двойки в еритроцитите. Има широко географско разпространение, включващо по-голямата част от Южна Европа, Азия, Северна, Централна и Южна Америка. фигура 1.
2.Етиология: / Котки /
Котешката бабезиоза не е така широко проучена, както тази при кучетата. Babesia felis е малка, силно патогенна – описани са заразявания при домашните котки предимно в Южна Африка и Судан.
2. Епизоотология:
Естествени гостоприемници на Babesia canis са кучето, вълка и чакала. Заболяването е типична трансмисивна инфекция – преносителите са кърлежи от видовете Rh.sanguineus.
Бабезиозата се предава чрез ухапване от заразените иксодидни кърлежи (Род Ixodes) . Възрастните женски кърлежи предават инвазията и трансовариално. След като бабезиите преминат в огранизма на гостоприемника, те атакуват еритроцитната мембрана и я преминават чрез ендоцитоза. Кърлежите се инфектират при поглъщане на мерозоити при кръвосмучене от заразено животно.
3. Патогенеза: след инфекцията, гостоприемника обикн. генерира имунен отговор. Имунната система изглежда не е в състояние напълно да елиминира инвазията и заразените животни остават хронични носители на паразита. Лош хуморален имунен отговор се среща по-често при млади кучета – под 8 месеца. Трансплацентарното предаване може да доведе до раждането на слаби и силно анемични кученца. Диагностициран е случай на трансплацентарно предаване на 36-тия час от раждането на кученце, родено от серопозитивна за бабезия майка. Нивото на хематокрита при кученцето е било много по-ниско от нормалните му стойности.
Факторът гостоприемник, като възрастта на животното, имунният отговор генериран срещу паразита или кърлежа преносител също е от значение. Заразените еритроцити водят до появата на антитела, благодарение на които тези еритроцити се отстраняват чрез мононуклеарна фагоцитоза. Спленектомията прави анемията и паразитемията по-тежки.
Тромбоцитопения се наблюдава при много от случаите на бабезиоза, като може да се дължи на имуно или коагулопатии. Нарушенията в кръвосъсирването не се срещат често при кучето. Въпреки това дисеминираната интраваскуларна коагулация / DIC/ , могат да се явят като разрушителни усложнения при тежките форми на кучешка бабезиоза причинена от Babesia canis rossi . Тъканната хипоксия е важен фактор за много от клиничните признаци, предизвикани от най-патогенните щамове бабезия. Причините за възникване на хипоксия са – анемия, шок, хемостаза, паразитни увреждания на хемоглобина и намалена способност на хемоглобина да пренася кислорода при кучета с бабезиоза. Хипоксията се счита за по-важна от хемоглобинурията при увреждането на бъбреците при експериментално заразени кучета. Млечната киселина идважа от тъканната хипоксия се счита за основната причина за метаболитната ацидоза, която се развива при животните с бабезиоза.
4. Клиника: / Кучета /
Общи признаци /основни симптоми/ Бабезиозата може да протече в свръхостри, остри, хронични и субклинични форми. Острото протичане се характеризира с треска, летаргия и остра анемия, докато свръхострото е с обширни тъканни увреждания и се среща по-рядко. Острите клинични признаци са характерни за началния стадии на инвазия с Babesia gibsoni и по-вирулентните щамове на Babesia canis. Акутното заболяване се характеризира с анорексия, хемолитична анемия, тромбоцитопения, увеличени лимфни възли, увеличен далак. Анорексията, летаргията и повръщането са доста често срещани признаци. Повечето от смъртните случаи са при малки кученца или при възрастни заразени с B.gibsoni, но при голям процент от животните болеста се поддава на лечение при правилно и навременно третиране. Имуно-медиираната хемолитична анемия ( IMHA) и системният Lupus erythrematosus, са първите болести от които трябва да се отдиференцира тази форма на бабезиоза. Хроничното протичане на бабезиозата е с не толкова ясни клинични изяви.
Babesia gibsoni – типичните клинични признаци на инфекция с B.gibsoni са интермитиращата треска, бледи лигавици, понижен апетит и загуба на телесния тонус. При лабораторните изследвания могат да се наблюдават ниска степен на компенсирана хемолитична анемия и тромбоцитопения. Хроничната форма на заболяването е често наблюдавана, особено в САЩ. Кучетата развиват лека треска, бледи лигавици, спленомегалия, хепатомегалия, увеличени лимфни възли и летаргия. Бабезиозата при кучетата може да се раздели на усложнена и неусложнена.
Неусложнената протича с ясни клинични признаци на съответната инфекция. Неусложнена – протичането и тежестта на заболяването зависят от вирулентността на причинителя и от имунологичното състояние на гостоприемника (гостоприемниковата имунокомпетенция). Коинфекцията с други организми може да доведе до замъглена клинична картина и имуносупресия. Животните с неусложнена бабезиоза обикн. имат клинични признаци, свързани с остра хемолиза, включително повишена температура, анорексия, депресия, бледи лигавици, спленомегалия. Тази форма допълнително може да бъде класифицирана като лека, умерена или тежка, в зависимост от тежестта на анемията. Трябва да се има предвид, че леката неусложнена бабезиоза с напредъка на заболяването може да се превърне в усложнена, с тежка животозастрашаваща анемия.
Усложнена – клиничната проява на усложнената бабезиоза не може да се обясни лесно само като хемолитично заболяване. Развитието на много клинични и лабораторни нарушения често корелира с по-силна паразитемия. По-редките усложнения са стомашни разтройства, болки в мускулите, засягане на очите, сърцето, горните дихателни пътища ... Най-чести са данните за усложнения при Babesia canis rossi в Южна Африка.
Субклинично протичане – в някои кучешки популации субклиничните форми са често срещани. Например, много от хрътките в САЩ са серопозитивни по отношение на бабезиозата, но при възрастните кучета рядко се наблюдават клинични признаци. B.canis рядко се открива в кръвни натривки от субклинични носители, което прави откриването на такива групи кучета много трудно без извършването на PCR тестове. Субклиничните носители не проявяват клинични признаци на бабезиоза, но въпреки това, макар и рядко те могат да имат симптоми, когато са подложени на стрес или са третирани с глюкокортикоиди.
/Котки/ Заразените котки обикн. са по-млади от 3г. и нямат породна и полова предразположеност. Те са летаргични, с анорексия, диария. Високата температура и иктеруса са чести признаци. Като основна причина за клиничните признаци се смята анемията. В повечето случаи заболяването протича хронично и признаците стават забележими едва в късната фаза от развоя на болестта. Котките обикн. привикват към анемията като се наблюдават само леки клинични изяви – заболяването може да се засили при стрес или съпътстващи заболявания. Усложненията на хемолитичната анемия включват хепатопатии, белодробен оток, бъбречна недостатъчност, признаци от страна на нервната система и вторични инфекции.
5. Диагноза:
Основната диференциална диагноза на остра неусложнена бабезиоза са хемолитичните случаи на паразитози, имуномедиирани и травматични еритроцитни нарушения. Клиничните патологични промени са неспецифични – основни хематологични нарушения са анемията и тромбоцитопенията, като честотата на тромбоцитопенията е по-висока от тази при кучетата с ерлихиоза. Лека нормоцитна анемия обикн. се отбелязва в първите няколко дни след заразяването, като анемията след това става макроцитарна, хипохромна и болестта прогресира. Ретикулоцитозата е пропорционална на тежестта на анемията. Левкоцитните аномалии включват левкоцитоза, неутрофилия, лимфоцитоза и еозинофилия. Тромбоцитопенията обикн. е характерен признак на бабезиозата, независимо от това дали е налице и анемия. Биохимичните показатели в повечето случаи са нормални. Хипокалемия може да се открие при тежко протичащите случаи, но е неспецифична, защото може да се дължи и на други фактори – намален прием на калии. Кучетата с лека и тежка бабезиоза имат ниски нива на тотален протеин и албумин, албумин/глобулиново съотношение и α-глобулинови нива. Азотемията и метаболитната ацидоза са чести при животни с тежка интраваскуларна хемолиза, което допринася за по-тежкото протичане и по-високата смъртност. Силно засегнатите животни имат висои серумни трансаминази и алкална фосфатаз, както и повишени нива на билирубин. При неанемичните кучета може да има тежка азотемия, електролитен дисбаланс, а в някои случаи и левкопения.
/Котки/
При котешката бабезиоза причинена от Babesia felis , анемията е типична макроцитарна, хипохромна и регенеративна. Котките са с повишени чернодробни ензими и общ билирубин.
Микроскопско изследване: окончателната диагноза на бабезиозата, се поставя при откриването на паразитите в засегнатите еритроцити, откриване на бабезиозна ДНК, извлечена от заразени еритроцити или при положително серологично изследване. Babesia canis са голем, с крушовидна форма, разположени поединично или на двойки. Паразитемията често е слаба при кучета заразени с Babesia canis , което прави наложително изследването на кръвни натривки да е задълбочено и продължително. При инфекция с Babesia canis , кръвта взета от периферните капиляри от върха на ухото или от нокътното легло може да даде по-високи концентрации на заразени клетки. Въпреки, че опаразитените еритроцити може да са много при животните с остра бабезиоза, те рядко са очевидни при хроничните и субклиничните инфекции. Правилната оценка на кръвни натривки е бавна и изисква значително време и опит от страна на ветеринарния лекар. Серологични тестове
поради трудностите при откриване на бабезиозата, особено при хроничните и субклиничните носители имунодиагностиката може да се използва за откриване на заразоносителите. Серодиагностиката се е доказала като надежден метод за откриване на паразитозата, когато тя е налице достатъчно дълго, за да има изграден имунен отговор. Разработени са бързи ELISA тестове с висока чувствителност и голямо практическо приложение.
Лечение: обърнете се към вашият ветеринарен лекар.